Със своето Решение от 10 февруари 2017 г. Административен съд – Видин отхвърли предявените искове от Г. П. П., П. П. П. и Ж. Г. П., всички от гр. Монтана, в качеството им на наследници на П. С. П., против Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи. Исковете са с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 350 000 лв. на всеки един от ищците за неправомерни бездействия и действия на Министерски съвет, на Министерство на икономиката и на Министерство на вътрешните работи, в периода 06.07.2008 г. до 01.10.2014 г.вкл.

Ищците изтъкват, че на 01.10.2014г. около 17,00 ч. в завод за обезвреждане на боеприпаси и производство на взривни вещества „Миджур”-с. Горни Лом, общ. Чупрене, собственост на „Видекс” АД със седалище и адрес на управление гр. София, е избухнал изключително мощен взрив, в резултата на който са унищожени сградите, в които са утилизирани боеприпаси и са загинали 15 лица, сред които и П. С. П.. Според ищците, в завода са извършвани дейности, превишаващи многократно възможностите на предприятието и извън разрешените норми със знанието на държавата и без нейната намеса. Сочи се, че дружеството не е разполагало с необходимите разрешителни за съхранение и утилизация извън разрешените норми на противопехотни мини.

За да се ангажира отговорността на всеки от ответниците за вреди съобразно предявените искове следва да са налице няколко предпоставки: незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на органи или длъжностни лица на ответника, което действие или бездействие да е при или по повод на административна дейност, вреда, а вредата да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие или бездействие на административните органи или длъжностните лица.

В хода на делото, Съдът е констатирал, че Дружеството разполага с всички изискуеми от Закона разрешителни, лицензи и документи за извършване на своята дейност.

Съобразно събраните доказателства и експертизата на вещото лице, Съдът смята, че увреждащото действие, бездействие и вредите, причинени от ответниците, трябва да е закономерна, типична, обичайна последица от незаконосъобразното действие, съответно бездействие. В случая от взриво-техническа експертиза се установява, че взривяването е причинено от първоначален детонационен импулс като при всички случаи е имало човешка дейност за причиняване на взрива. Според събраните данни по делото в периода 2008 г.-2014 г. до взрива са утилизирани огромно количество мини, поради което не може да се приеме, че настъпилият взрив и вредите са типична, нормално настъпваща и необходима последица от неосъществения контрол. Безспорно се касае да изключително високорискова дейност, поради което спазването на технологиите и правилата за безопасност във всеки един момент от производствения процес са от изключително значение. В този смисъл е и заключението на вещото лице, че взривът е настъпил в резултат на допуснато нарушение в производствения процес, и не е пряка и непосредствена последица на неосъществен контрол. В подкрепа на това е и обстоятелството, че взривът е настъпил по време на производствения процес в участъка за утилизация , а не в складовите помещения, където са били складирани огромното количество мини и които са непокътнати.

Съдът намира, че не се установяват предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответниците за вреди, поради което предявените искове за обезщетение за вреди в размер на по 350 000 лв. за всеки един от ищците следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Решение № 8 от 10 февруари 2017 г. не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.